Мина Карагьозова Моему святому На моя светец

Красимир Георгиев
„НА МОЯ СВЕТЕЦ“ („МОЕМУ СВЯТОМУ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Мина Карагьозова
НА МОЯ СВЕТЕЦ
                На св. Мина, лечителят и воинът, пожертвал живота си за религията на любовта

Освен и аз лечител да стана –
в живота ми битки, битки…
И – къде поражения,
къде победи –
но винаги, винаги рани!
И ти си невидим със мене,
и ме водиш, и пазиш, и зная:
може да съм загубила всичко,
може да съм ничия,
може да съм заровена
в калта,
а не в крилете птичи,
но само пред Бога
в живота си
коленича!
И са ми всичките рани
смъртни и подлютени,
и са ми враговете отчаяни,
смъртни, на всичко решени,
и са греховете ми страшни –
смъртни и неопростени,
но винаги ти си по Пътя до мене!
В битката със смъртта да оцелея.
Син да създам и да го отгледам.
Свирепата болка в стих да излея,
да доведа битките до победа…
Уморих се, предавам се,
кръвта ми бавно изтича.
Знамената са вече разкъсани
на парцали.
Не ми остана нищо,
което обичам.
Освен – може би! – малък дом,
шепа стихове, шепа приятели.
А, да! И легендата за тебе,
за живота ти и за смъртта ти…
Св. Мина, размини злото и болката,
не само моята, но и на враговете ми.
Излекувай раните, скритите, дълбоките,
остави ми пламъче вяра в доброто!
На вяра и на инат ще оживея,
до върха ще допълзя с нокти и зъби…
И ако все пак оцелея,
ако отново възкръсна от мъртвите,
лечител ще моля Бога да стана,
те, воините, не са вече на мода…
Ще превържа и сетната моя, и чуждата рана.
И чак тогава навярно ще се сбогувам с живота!


Минна Карагёзова
МОЕМУ СВЯТОМУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Святому Мину – воину и целителю, пожертвовавшему жизнью за религию любви

Быть может мне целительницей стать? –
В моей судьбе идут за битвой битва…
И не всегда выходит побеждать,
А ранами я каждый раз покрыта.

И раны – тяжелей одна другой,
И от врагов не будет мне пощады –
Грехи мои их поднимают в бой,
Но ты, мой ангел, неизменно рядом!

Невидимый сквозь мрак меня ведёшь
И бережёшь от роковых падений.
Я в ранах вся, покрылась грязью сплошь,
Но становлюсь лишь в храме на колени,

Чтобы в смертельных битвах уцелеть,
Дать сыну сил и разума набраться,
Песнь мужеству в своих стихах пропеть,
И недругам на милость не сдаваться…

Но с каждым шагом тяжелее путь.
Устала я. Разорваны знамёна.
И мало что мою волнует грудь –
Мой сын и дом, да ты, мой друг бессонный.

О, Мина, отведи людское зло,
И от меня, и от врагов заклятых,
Чтобы отмщенье в прошлое ушло,
Чтоб я в добро уверовала свято!

Я выживу упёртостью своей,
Хоть на зубах, но доползу до цели,
Лишь только бы в потоке чёрных дней
Позывы к жизни оставались в теле.

Дар исцелять у Бога попрошу –
Быть воином не хочется под старость.
Израненных врагов перевяжу…
И с грешной жизнью навсегда расстанусь!